Lovewear (Пепър Формаджи)
97 2193
9.01.2013 г., 15:56 ч.

Ин и Ян 

  Поезия » Друга
802 0 9

 

 

седя в купа от блокове

а миксер

разбива сняг на парцали

и жули

бялото на очите ми

мокри

петите ми

дланите

лази по калните пътеки

и размазва грима ми

 

трябва ми огледало

трябва ми бръснарско ножче

смелост и вана

а после

ще стана невидима

и по вените ми

ще потече кръвта на града

на всички спирки

на всички театрални постановки

на всички хора с чадъри и куфарчета

на всички бездомни кучета

и мяукащи котки

на лъскавите магазини

и на претъпканите заведения

и ще напълнят дробовете ми

всички писатели

с току-що написаните си книги

всички лелки с потропващи токчета

и всички баби

с току-що купените хляб и кисело мляко

и ще разкъсат аортите ми

всички хлъзгави локви

всички снощни тийнейджъри

с големите си усти

и смърдящи цигари

всички просяци

и всички току-що подстригани госпожици

а шофьорите и пешеходците

всички млади любовници

и стари мечтатели

всички работници без заплати

и всички безработни

ще ми изкарат въздуха

ще ме нарежат на парчета

бензиностанциите

супермаркетите

и всички останали

 

а можех да съм пингвин

можех

може би в следващия живот

дано

дали ще ме бива в ловенето на риба

или в топленето на яйца

дали

 

залей ме с думи

засипи ме

затрупай

удави ме

с ласкави

с мили

с нецензурни думи

с тихи

топли

сухи

дълго пазени думи

с междуметия

с викове

с посветени ми стихове

замервай ме с думи

 

а лятото

тъкмо е кацнало

на парапета на някой океан

и пие плодови сокове

е оформило белег

на лявото ти рамо

е близнало устните ти

и после се е удавило

в чаша топла разгазирана бира

 

и не спирай

говори ми

крещи ми

шепти ми

убивай ме с думи

а после ме дефибрилирай

утеши ме

прегърни ме с думи

целуни ме

с думи

нека

говори ми

 

думи

думи

толкова много думи

че да няма къде да ги прибера

да извират от гардероба

да се подават изпод леглото

да стърчат от чекмеджето с прибори

да ми убиват под юргана

да се намърдат до четката ми за зъби

и да настъпят обувките ми

да се гмурнат в празните чаши

и да си легнат между чиниите

толкова много думи

под автомобилните гуми

в шахтите

в абажурите на лампите

под полите на Витоша

под полите на дамите

в палтата и ръкавиците

на университетските преподаватели

в тролеите

между книгите в библиотеките

на ръба на сградите

 

думи

 

говори ми

напълни онази бездна

която е повлякла цялата ми сила

помогни ми да изплувам

да разплета съня ми буден

оплел се в опакото на нощта

тъмнея бързо

и прозирам

разтварям се в мъглата бяла

снегът ми е последната завивка

 

а един пингвин ме гледа странно

и ето

 

ин и ян чертаят детство

с човките рисуват щастие

 

 

 

© Пепър Формаджи Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??