Ин и Ян
седя в купа от блокове
а миксер
разбива сняг на парцали
и жули
бялото на очите ми
мокри
петите ми
дланите
лази по калните пътеки
и размазва грима ми
трябва ми огледало
трябва ми бръснарско ножче
смелост и вана
а после
ще стана невидима
и по вените ми
ще потече кръвта на града
на всички спирки
на всички театрални постановки
на всички хора с чадъри и куфарчета
на всички бездомни кучета
и мяукащи котки
на лъскавите магазини
и на претъпканите заведения
и ще напълнят дробовете ми
всички писатели
с току-що написаните си книги
всички лелки с потропващи токчета
и всички баби
с току-що купените хляб и кисело мляко
и ще разкъсат аортите ми
всички хлъзгави локви
всички снощни тийнейджъри
с големите си усти
и смърдящи цигари
всички просяци
и всички току-що подстригани госпожици
а шофьорите и пешеходците
всички млади любовници
и стари мечтатели
всички работници без заплати
и всички безработни
ще ми изкарат въздуха
ще ме нарежат на парчета
бензиностанциите
супермаркетите
и всички останали
а можех да съм пингвин
можех
може би в следващия живот
дано
дали ще ме бива в ловенето на риба
или в топленето на яйца
дали
залей ме с думи
засипи ме
затрупай
удави ме
с ласкави
с мили
с нецензурни думи
с тихи
топли
сухи
дълго пазени думи
с междуметия
с викове
с посветени ми стихове
замервай ме с думи
а лятото
тъкмо е кацнало
на парапета на някой океан
и пие плодови сокове
е оформило белег
на лявото ти рамо
е близнало устните ти
и после се е удавило
в чаша топла разгазирана бира
и не спирай
говори ми
крещи ми
шепти ми
убивай ме с думи
а после ме дефибрилирай
утеши ме
прегърни ме с думи
целуни ме
с думи
нека
говори ми
думи
думи
толкова много думи
че да няма къде да ги прибера
да извират от гардероба
да се подават изпод леглото
да стърчат от чекмеджето с прибори
да ми убиват под юргана
да се намърдат до четката ми за зъби
и да настъпят обувките ми
да се гмурнат в празните чаши
и да си легнат между чиниите
толкова много думи
под автомобилните гуми
в шахтите
в абажурите на лампите
под полите на Витоша
под полите на дамите
в палтата и ръкавиците
на университетските преподаватели
в тролеите
между книгите в библиотеките
на ръба на сградите
думи
говори ми
напълни онази бездна
която е повлякла цялата ми сила
помогни ми да изплувам
да разплета съня ми буден
оплел се в опакото на нощта
тъмнея бързо
и прозирам
разтварям се в мъглата бяла
снегът ми е последната завивка
а един пингвин ме гледа странно
и ето
ин и ян чертаят детство
с човките рисуват щастие
© Пепър Формаджи All rights reserved.
