28.09.2012 г., 15:10

In memoriam

727 0 2

Приема ни... приема ни Земята,

живот ни дава – праведни и грешни...

Накрая... Тя приема и телата...

Приема  - със запалените свещи...

Приема ни... приема ни Земята,

простила всичко – даже греховете...

Единствено отлита си душата...

Земята не приема духовете...

Приема ни Земята, но остава

Душата...

После някъде отлита...

Къде?

Не зная...

Но ни наблюдава

и разгадава мислите ни скрити...

Душите гледат.

Гледат ни отгоре...

Те чуват...

Виждат...

Гледат,

но не съдят...

Те никога със никого не спорят

Те чакат...

нашите души

със тях да бъдат...

 

26.09.2012

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...