finaltouch (Георги Ванчев) finaltouch (Георги Ванчев)
8 291
Sep 28, 2012, 3:10 PM

In memoriam

  Poetry
728 0 2

Приема ни... приема ни Земята,

живот ни дава – праведни и грешни...

Накрая... Тя приема и телата...

Приема  - със запалените свещи...

Приема ни... приема ни Земята,

простила всичко – даже греховете...

Единствено отлита си душата...

Земята не приема духовете...

Приема ни Земята, но остава

Душата...

После някъде отлита...

Къде?

Не зная...

Но ни наблюдава

и разгадава мислите ни скрити...

Душите гледат.

Гледат ни отгоре...

Те чуват...

Виждат...

Гледат,

но не съдят...

Те никога със никого не спорят

Те чакат...

нашите души

със тях да бъдат...

 

26.09.2012

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0