finaltouch (Георги Ванчев) finaltouch (Георги Ванчев)
8 291
28 sept 2012, 15:10

In memoriam

  Poesía
735 0 2

Приема ни... приема ни Земята,

живот ни дава – праведни и грешни...

Накрая... Тя приема и телата...

Приема  - със запалените свещи...

Приема ни... приема ни Земята,

простила всичко – даже греховете...

Единствено отлита си душата...

Земята не приема духовете...

Приема ни Земята, но остава

Душата...

После някъде отлита...

Къде?

Не зная...

Но ни наблюдава

и разгадава мислите ни скрити...

Душите гледат.

Гледат ни отгоре...

Те чуват...

Виждат...

Гледат,

но не съдят...

Те никога със никого не спорят

Те чакат...

нашите души

със тях да бъдат...

 

26.09.2012

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0