IN MEMORIAM
IN MEMORIAM
В памет на баща ми Григор
Атанасов Манов (06. 06 1930-
13. 10. 1991 г.) (61 г.)
Смъртта невидима, коварна,
премина като зъл фантом,
и сянката й черна падна
над нашия задружен дом.
Ръка жестока, костелива
към нас протегна бързо тя,
и твоята душа невинна
отне завинаги смъртта.
Нещастието като птица
злокобна долетя в нощта,
нелепо, като в сън кошмарен
изгубихме съпруг, баща.
Смирени, в пътя ти последен,
изпращаме те ний сега,
лицата наши смъртнобледни
са помрачени от тъга.
Над гроба пресен сплитат клони
върбите, белите брези,
дъждовна есен листи рони,
а ние – горестни сълзи...
Разкъсва бавно тишината
камбанен звън с протяжен тон,
и в нашите души, в сърцата
отеква с глух, болезнен стон.
Смъртта зловеща ненадейно
отне живота ти без жал,
над нашето гнездо семейно
витае мъка и печал.
Остави ти жена, другари,
остави дом и две деца,
и споменът за теб ще пари
до болка нашите сърца.
Минават неусетно дните,
откакто ни напусна ти,
и всеки близък и роднина
за теб тъгува и скърби.
Гнети ни страшно самотата,
без теб останахме в света
и тягостно е на душата,
и все по-тежка е скръбта...
10. 11. 1991 г.
Кюстендил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Манов Всички права запазени
