In vino veritas...
„Ин вино веритас…” , решил мъдрецът
и вдигнал чашата с червено вино.
Там някъде събуждал се дворецът,
а въздухът ухаел на жасмини.
Принцесата, все още в балдахина,
протягала се страстно и блажено,
и мислела за онзи принц прекрасен,
с къдрици черни и очи засмени.
Той всяка нощ я чакал под балкона
и двамата танцували в гората,
а после диво мятал се на коня,
и бързо се стопявал в тишината.
Но приказките, както всеки знае,
не винаги завършват със фанфари.
Избягал принцът друга да омае.
А тя пък, от любов се разболяла.
Лекували я доктори отбрани.
Отрупвали я с дарове богати,
но зеела в сърцето люта рана
и плачела за своя момък знатен.
Мъдрецът чул за кралската тегоба
и пожелал принцесата да види.
Затворили се те до късна доба,
а сутринта годежа обявили.
Какво направил? Дал ѝ чаша вино,
изтрил сълзите ѝ със бледи устни…
Обичал я от хиляди години.
Поискал във сърцето да го пусне.
А тя, опиянена от целувки,
от мъжката му нежност окрилена,
отпивала любов на едри глътки.
Помазана със виното червено.
Дали се случило това не зная,
ала за мен е приказка любима.
Съдбата с нас игрички си играе
но Любовта, повярвайте, я има.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Керанка Иванова Всички права запазени
