„Ин вино веритас…” , решил мъдрецът
и вдигнал чашата с червено вино.
Там някъде събуждал се дворецът,
а въздухът ухаел на жасмини.
Принцесата, все още в балдахина,
протягала се страстно и блажено,
и мислела за онзи принц прекрасен,
с къдрици черни и очи засмени.
Той всяка нощ я чакал под балкона
и двамата танцували в гората,
а после диво мятал се на коня,
и бързо се стопявал в тишината. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация