Аз или пък ти,
без мен, без теб ли...
Вътре или вън,
наистина или пък насън?
Как да разбера,
когато все далеч си...
Гоним се, все не стига,
уморяваме се и се засичаме,
докосваме и някой път се вричаме...
Не ни стига, тръгваме да тичаме.
Събличаме, обличаме,
все по-трудно е да се обичаме.
Боли, по това си приличаме,
като се смеем, все отричаме.
Трудно ли е толкова наистина?
Все някоя душа самотна
и все притисната.
Едно винаги по-малко от две е,
ала безценно само,
ако едно някога от две се слее.