25.04.2017 г., 13:02

Ин/Ян

1K 0 0

Аз или пък ти,

без мен, без теб ли...

Вътре или вън,

наистина или пък насън?

Как да разбера,

когато все далеч си...

Гоним се, все не стига,

уморяваме се и се засичаме,

докосваме и някой път се вричаме...

Не ни стига, тръгваме да тичаме.

Събличаме, обличаме,

все по-трудно е да се обичаме.

Боли, по това си приличаме,

като се смеем, все отричаме.

Трудно ли е толкова наистина?

Все някоя душа самотна

и все притисната.

Едно винаги по-малко от две е,

ала безценно само,

ако едно някога от две се слее.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...