Аз или пък ти,

без мен, без теб ли...

Вътре или вън,

наистина или пък насън?

Как да разбера,

когато все далеч си...

Гоним се, все не стига,

уморяваме се и се засичаме,

докосваме и някой път се вричаме...

Не ни стига, тръгваме да тичаме.

Събличаме, обличаме,

все по-трудно е да се обичаме.

Боли, по това си приличаме,

като се смеем, все отричаме.

Трудно ли е толкова наистина?

Все някоя душа самотна

и все притисната.

Едно винаги по-малко от две е,

ала безценно само,

ако едно някога от две се слее.