"Красиво мъничко момиче,
защо в очите имаш кръв?
Не умирай, сладичко момиче!
Преди не съм виждала човек такъв,
който с всяка птица пее,
с всеки изгрев руменее,
с всеки тъжен да жалее
и с всяка стъпка да бледнее.
Ти си умно и красиво,
а от очите падат не сълзи, а кръв.
Кой те нарани теб толкова горчиво?
Който те обиди, тук умира пръв!"
Аз изрекох тези думи,
а то усмихна се тогаз.
И не бяха нужни думи,
то погледна в небето с захлас
и разбрах аз в този час,
че индигово момиче бях видяла аз!!!
© Катерина Карагьозова Всички права запазени