Aug 6, 2010, 11:32 AM

Индигово момиче

  Poetry » Other
1.2K 0 0

"Красиво мъничко момиче,

защо в очите имаш кръв?

Не умирай, сладичко момиче!
Преди не съм виждала човек такъв,

който с всяка птица пее,

с всеки изгрев руменее,

с всеки тъжен да жалее

и с всяка стъпка да бледнее.

Ти си умно и красиво,

а от очите падат не сълзи, а кръв.

Кой те нарани теб толкова горчиво?

Който те обиди, тук умира пръв!"

Аз изрекох тези думи,

а то усмихна се тогаз.

И не бяха нужни думи,

то погледна в небето с захлас

и разбрах аз в този час,

че индигово момиче бях видяла аз!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катерина Карагьозова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...