Инфрачервените хора
- На Крема -
Душата на инфрачервените хора
е песенен повей от скрити пространства.
Триока, тя вижда врати във простора,
с невидими ангели тихо пиянства.
Родена от слънце, тя всъщност е рентген,
на слънцето болната сянка познава.
За нея стандартният спектър е беден,
затуй осемцветна дъгата изгрява.
В предметния свят на предметните хора
такава душа е будилник безгласен,
че в чуждата сива житейска умора
гласът й се губи безумно неясен.
Но нейните свръхделикатни протони
вибрират безспирно, в съня ми нахлуват
и палят в нощта ми звезди милиони,
с очи всеотдайни до кръв ме целуват.
Когато такава душа ме докосне,
разбирам, че калната локва е извор,
че отговор няма, а само въпроси,
че всяка присъда е право на избор,
че истина няма, единствено обич,
и че серафимът на Йовков е тука,
безценно раздаващ, безгласно говорещ,
и тук, по зида на сърцето ми, чука.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
