NewClearFear (Георги Димов)
29 384
1.03.2009 г., 9:49 ч.

Инкогнито 

  Поезия » Друга
753 0 5

Инкогнито умираща душа

се плъзна по ръба на безкрая...

Със скорошен спомен от Ада

и мъртва надежда за Рая...

 

В безплътни се превръщат нощ и ден.

Нещастен, погледът се крие в лудостта си.

Прегазен, мозъкът отново се е впил

в обречен опит да избяга от съня си.

 

На прага на нощта - въже от дни.

Руини от плач и умора...

Полуобесен дух на примката виси.

Краката ритат още търсещи опора.

 

Обезумяла сянка между шест стени

преследва малка, вечно бягаща пролука.

Раздрана, бледа и покрита с синини

се моли някоя от тях да се пропука...

 

Със ужас съществото слуша глас.

И хлад изпълва силуета му за пръв път.

„Заличени ще са твоите следи.

Светът ще бъде жив, но ти ще си мъртъв...”

 

© Георги Димов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, но още по-зле е, когато ти я заобичаш...
  • Лошо е болката да те обича,нали?
  • Ами не звучи добре защото е истина (примерно)
  • Болката е... Благодат...Ако Я нямаше в Теб, почувствана, нямаше да напишеш тези слова...Болката ИЗГРАЖДА...В крайна сметка...ще те превърне в красива душа...която само болката може да събуди.
  • Ами тя, болката е за това да се изважда за да не остане в тебе
    Мое мнение де ...
Предложения
: ??:??