Инкогнито
Инкогнито умираща душа
се плъзна по ръба на безкрая...
Със скорошен спомен от Ада
и мъртва надежда за Рая...
В безплътни се превръщат нощ и ден.
Нещастен, погледът се крие в лудостта си.
Прегазен, мозъкът отново се е впил
в обречен опит да избяга от съня си.
На прага на нощта - въже от дни.
Руини от плач и умора...
Полуобесен дух на примката виси.
Краката ритат още търсещи опора.
Обезумяла сянка между шест стени
преследва малка, вечно бягаща пролука.
Раздрана, бледа и покрита с синини
се моли някоя от тях да се пропука...
Със ужас съществото слуша глас.
И хлад изпълва силуета му за пръв път.
„Заличени ще са твоите следи.
Светът ще бъде жив, но ти ще си мъртъв...”
© Георги Димов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Да, но още по-зле е, когато ти я заобичаш...
-
Лошо е болката да те обича,нали?
-
Ами не звучи добре защото е истина
(примерно) -
Болката е... Благодат...Ако Я нямаше в Теб, почувствана, нямаше да напишеш тези слова...Болката ИЗГРАЖДА...В крайна сметка...ще те превърне в красива душа...която само болката може да събуди.
-
Ами тя, болката е за това да се изважда за да не остане в тебе
Мое мнение де ...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
