Inside
809
0
0
Чувствам това от толкова дълго време...
Нуждая се почти до болка...
Питам самотната нощ,
питам собствените си мисли.
Издигам се и пропадам в самота.
Искам те до мен
безплътен и нежен,
даряващ и чувствен.
Болезнено те желая,
желая това удовлетворение толкова дълго...
Не подозираш дори...
колко самотно е съществуването ми.
Животът сякаш минава покрай мен...
но ти не знаеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радостина Попова Всички права запазени
