Инстинкт за край
Не казвам "Чао",
отново няма да те видя,
и "Довиждане" не казвам,
прекалено слабо ми звучи,
и "Сбогом" не е думата, която търся,
изглежда пътят ни се раздели.
Ще бъда тих и кротко ще си тръгна,
не казвай нищо, просто замълчи.
Предполагам и въпроси нямаш.
всичко е ясно, виждаш го и ти.
Чудя се кой греши и кой този пъзел
така реши да подреди.
Чао, довиждане и сбогом,
казвам ти сега накуп,
едва ли ще се видиме отново.
Не питай, знаеш, че съм луд.
Силен съм, сам си го признавам,
след всичко любовта ми продължи.
Не знам казвал ли съм ти, че те обичам,
няма значение... всъщност... забрави.
Не ме търси, няма нужда,
аз винаги ще съм до теб.
Там, където сърцето ми остави,
на онзи тъмен заден ред.
Ето, отново съм на кръстопът,
но този път ще седна да помисля
коя посока да си избера този път,
дали ще е вярна, или грешна?
Но решил съм вече -
инстинкта ще последвам,
този, който доведе ме до тук.
И за напред същия инстинкт ще следвам,
не съжелавам за нищо, знай.
Чао, довиждане и сбогом,
и поклон като за край.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислав Попов Всички права запазени
