11.12.2019 г., 8:03

Интернет (по идея на приятел)

2K 0 0

Спри се, сърце мое!

Тази стая е чиста и мивката работи.

Но не тъгуваш ли тъгуваш ти за уай фая,
тъй сладък и безплатен?

 

Зове ме упорито мале,

за мен отворила е порти.

Но за интернета аз мечтая -
страхотен беше, хич не бе той бавен.

 

Бриз приятен, чист, прохладен,
разпалва силно моите охоти.

Но за нищо аз така нехая

като интернета скъп и златен.

 

Със стени обляни в светлина

блажени били са хиляди животи.

Обречен вечно ще ридая

без интернета мой прекрасен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деян Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...