Спри се, сърце мое!
Тази стая е чиста и мивката работи.
Но не тъгуваш ли тъгуваш ти за уай фая,
тъй сладък и безплатен?
Зове ме упорито мале,
за мен отворила е порти.
Но за интернета аз мечтая -
страхотен беше, хич не бе той бавен.
Бриз приятен, чист, прохладен,
разпалва силно моите охоти.
Но за нищо аз така нехая
като интернета скъп и златен.
Със стени обляни в светлина
блажени били са хиляди животи.
Обречен вечно ще ридая
без интернета мой прекрасен.
© Деян Иванов Всички права запазени