Интернет самота
За сетен път поглеждам екрана,
той да ме заговори изчаквам.
Нали съм възпитана, не го и прекъсвам,
в самотата му студено премигваща.
Пощата пак си отварям,
но тя е още по-мълчалива.
Само времето от последното влизане
много малко променя пейзажа.
Така неистово крещи празнотата,
с тишината се пак надпреварват.
Коя от коя по-жестока,
а аз отново стоя по средата.
П.П. Заглавието на стиха е взето от една българска песен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепи Оджакова Всички права запазени
