15 февр. 2008 г., 11:50

Интернет самота 

  Поэзия
755 1 18

За сетен път поглеждам екрана,

той да ме заговори изчаквам.

Нали съм възпитана, не го и прекъсвам,

в самотата му студено премигваща.

 

Пощата пак си отварям,

но тя е още по-мълчалива.

Само времето от последното влизане

много малко променя пейзажа.

 

Така неистово крещи празнотата,

с тишината се пак надпреварват.

Коя от коя по-жестока,

а аз отново стоя по средата.

 

П.П. Заглавието на стиха е взето от една българска песен!

© Пепи Оджакова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??