Feb 15, 2008, 11:50 AM

Интернет самота 

  Poetry
724 1 18

За сетен път поглеждам екрана,

той да ме заговори изчаквам.

Нали съм възпитана, не го и прекъсвам,

в самотата му студено премигваща.

 

Пощата пак си отварям,

но тя е още по-мълчалива.

Само времето от последното влизане

много малко променя пейзажа.

 

Така неистово крещи празнотата,

с тишината се пак надпреварват.

Коя от коя по-жестока,

а аз отново стоя по средата.

 

П.П. Заглавието на стиха е взето от една българска песен!

© Пепи Оджакова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??