/По филма"Невъзможно твой"/
Вишнево навън е заваляло
а въздуха ухае на април,
пътища постилат черги в бяло,
пролетта рисува във акрил.
На "младо вино" до кулата в зори,
ще те чакам мили във Париж,
а ти побързай няма да е вечен,
порива ми мили... или каприз.
Когато завали ще те прегърна,
под чадъра в твоето палто,
като Мона Лиза със усмивка...
Ще се срещнем! Ах, дано... дано!
© Елеонора Крушева Всички права запазени