Интерпретация на самотата
Няма смисъл да питам защо
ти от мен си отиде отдавна.
Късам всяко горчиво писмо.
Беше тиха, добра и забавна.
Ще запомня очите – искри –
и ще тръгна напът с тишината.
Не, не искам да лееш сълзи...
Ще затворя с усмивка вратата.
Ще извикам случайно такси
и случайно ще тръгна нататък.
Изморих се от женски лъжи.
Ти си тежкият мой отпечатък.
Нямам сили да мисля за нас
и по пътя забравям кои сме,
но светът ми напомня без глас,
че в поредното сбогом сами сме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
