29.10.2021 г., 14:31 ч.

Интерпретация на самотата 

  Поезия
283 0 8

Няма смисъл да питам защо

ти от мен си отиде отдавна.

Късам всяко горчиво писмо.

Беше тиха, добра и забавна.
 

Ще запомня очите – искри –

и ще тръгна напът с тишината.

Не, не искам да лееш сълзи...

Ще затворя с усмивка вратата.
 

Ще извикам случайно такси

и случайно ще тръгна нататък.

Изморих се от женски лъжи.

Ти си тежкият мой отпечатък.
 

Нямам сили да мисля за нас

и по пътя забравям кои сме,

но светът ми напомня без глас,

че в поредното сбогом сами сме.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??