АннаМария (Мариана)
19 38
6.01.2009 г., 17:00 ч.

Интервю с цвете 

  Поезия » Философска
828 0 7
 

Интервю с цвете

 

„А вятърът е шумолене на листа"

 

Говоря с цветето.

По цели нощи го разпитвам, но не отговаря.

Банално е, но му съчувствам, че не може да избяга.

С цветята лесно се говори за привързаност -

лоялно ни изслушват и умират.

 

Мълча със цветето. Мълчим по темата пресаждане.

Пресаждането за цветята е прераждане,

Разсаждането -  вечност.

Преодолявам стари предразсъдъци,

като например, че животът е движение, а не уседналост.

 

Но какво ще стане, ако реша да го задмина,

и се засадя при него, в саксия за двамина?

Ще му помогна ли ако го гледам непрекъснато?

Ще цъфне ли, когато се обичаме,

ще пожълтее ли, когато сме си втръснали?

 

 

Мълчи. Но знам, че страда и не го разпитвам вече.

Мълчи и не помръдва.

Казват, че единствено цветята

усещат бясното движение на земята.

И затова така се вкопчват в нея.

 

Мълчим. Но чувствам как се срастваме.

Мълчанието е безвремие, което никне между камъни.

Покоят само е движение с посока -

останалото е кръжене.

А вятърът е шумолене на листа.

 

 

 

© Мариана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??