Интервю с цвете
„А вятърът е шумолене на листа"
Говоря с цветето.
По цели нощи го разпитвам, но не отговаря.
Банално е, но му съчувствам, че не може да избяга.
С цветята лесно се говори за привързаност -
лоялно ни изслушват и умират.
Мълча със цветето. Мълчим по темата пресаждане.
Пресаждането за цветята е прераждане,
Разсаждането - вечност.
Преодолявам стари предразсъдъци,
като например, че животът е движение, а не уседналост.
Но какво ще стане, ако реша да го задмина,
и се засадя при него, в саксия за двамина?
Ще му помогна ли ако го гледам непрекъснато?
Ще цъфне ли, когато се обичаме,
ще пожълтее ли, когато сме си втръснали?
Мълчи. Но знам, че страда и не го разпитвам вече.
Мълчи и не помръдва.
Казват, че единствено цветята
усещат бясното движение на земята.
И затова така се вкопчват в нея.
Мълчим. Но чувствам как се срастваме.
Мълчанието е безвремие, което никне между камъни.
Покоят само е движение с посока -
останалото е кръжене.
А вятърът е шумолене на листа.
© Мариана Все права защищены