Преспивах с нея вечери подред.
Тя сгушваше се в моите обятия.
От страстите, разтапящият лед
превръщаше потта ми във разпятие.
Горяха мислите като пожар,
а греховете – капещи пирони
се впиваха във мен като кошмар.
Опитващи съвсем да я прогонят.
Болката стоически търпях.
Със сетни сили даже я задържах.
С молитвите си времето зовях
очи в очи. В двубой да го завържа. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация