Интимно с нея
Преспивах с нея вечери подред.
Тя сгушваше се в моите обятия.
От страстите, разтапящият лед
превръщаше потта ми във разпятие.
Горяха мислите като пожар,
а греховете – капещи пирони
се впиваха във мен като кошмар.
Опитващи съвсем да я прогонят.
Болката стоически търпях.
Със сетни сили даже я задържах.
С молитвите си времето зовях
очи в очи. В двубой да го завържа.
Възелът при мен да я остави.
По пътя ми житейски да сме двама.
От близостта ни, лумналите клади
да бъдат символ на любов голяма.
Тя беше смисъл, радост и надежда,
а допирът ни раждаше съдба.
Целувам я и в нея се оглеждам.
В моята несбъдната мечта.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
