Днес се разравям отвътре да видя
колко са цветните жили във мен.
Ето я Синята – нежна и чиста.
Виждам Червена и Бяла край мен.

Криеш се, Черна. Усещам те, Сива -
в мен си забола игличка и тел.
Днес се забравих - измислих ти име 
(Бяла Моргана дьо Черен Прашец).

Много си тиха! Във мене е шумно.
Жълта със дива усмивка дойде!
Казва Зелената, нещо дочула.
Идвайки кротко да седне до мен.

Спирам да ровя. Видях цветовете.
Няма от всички достатъчно в мен.
Не е енигма защо съм нецветна.

Ето че липсва оранжево в мен...