9.03.2014 г., 23:18

Инвентаризация по женски

803 0 0

Днес се разравям отвътре да видя
колко са цветните жили във мен.
Ето я Синята – нежна и чиста.
Виждам Червена и Бяла край мен.


Криеш се, Черна. Усещам те, Сива -
в мен си забола игличка и тел.
Днес се забравих - измислих ти име 
(Бяла Моргана дьо Черен Прашец).


Много си тиха! Във мене е шумно.
Жълта със дива усмивка дойде!
Казва Зелената, нещо дочула.
Идвайки кротко да седне до мен.


Спирам да ровя. Видях цветовете.
Няма от всички достатъчно в мен.
Не е енигма защо съм нецветна.

Ето че липсва оранжево в мен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвет Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...