20.01.2005 г., 2:19 ч.

Ироничната усмивка на действителността 

  Поезия
852 0 3

Красив е шумът от нежните целувки
на двама влюбени.
Красива е гледката
на щастлива майка,
държаща своето бебе.
Красив е шумът от биещите се дъждовни капки
по прозореца на щастливо семейство.
Красива е дори болката на твоя враг.
Красива е дори тъгата, когато тя е приятна.

Погледни ти си прашинка незначителна
от жестокия свят.

Животът е борба в която печелиш
и двойно повече губиш.....
Намираш ли смисъл в твоето съществувание ?
Къде е ?
Плачеш ли?

Някой те е наранил, наранил е душата ти.
Забил е отровна стрела в твоята душа .
Знаеш, че и да изтръгнеш стрелата отровата
е вече дълбоко в теб.

Не виждаш изход...

Погледни полета на свободните птици,
реещи се в небесното пространство.
Срещнал си страданието, болката,
изгарящата те болка .

Видял си ироничната усмивка на
действителността.
Видял си кошмара си наяве.
Видял си мечтите ти, давещи се в
океан от безнадеждност.
Опитал си вкуса на любовта и си
почувствал нейната смърт .

Навсякъде е мрак .
Не знаеш къде и защо се луташ без посока?..
Да, но аз знам !

Защото животът е точно това :
огън изгарящ теб, мечтите ти,
щастието ти, просто човека в теб ...
Огън, който те погубва ден след ден,
час след час ...

© Ана Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Щом можеш да видиш толкова красиви неща край тебе, значи че всяка душа, дори наранена, може да бъде излекувана! Хубав стих -6
  • Чудесно е! Съжалявам, че не мога да намеря по - подходяща дума заслужено 6
  • Но трябва все пак да има някакво спасение...6 от мен!
Предложения
: ??:??