Ироничната усмивка на действителността
Красив е шумът от нежните целувки
на двама влюбени.
Красива е гледката на щастлива майка,
държаща своето бебе.
Красив е шумът от биещите се дъждовни капки
по прозореца на щастливо семейство.
Красива е дори болката на твоя враг.
Красива е дори тъгата, когато тя е приятна.
Погледни ти си прашинка незначителна
от жестокия свят.
Животът е борба в която печелиш
и двойно повече губиш.....
Намираш ли смисъл в твоето съществувание ?
Къде е ?
Плачеш ли?
Някой те е наранил, наранил е душата ти.
Забил е отровна стрела в твоята душа .
Знаеш, че и да изтръгнеш стрелата отровата
е вече дълбоко в теб.
Не виждаш изход...
Погледни полета на свободните птици,
реещи се в небесното пространство.
Срещнал си страданието, болката,
изгарящата те болка .
Видял си ироничната усмивка на
действителността.
Видял си кошмара си наяве.
Видял си мечтите ти, давещи се в
океан от безнадеждност.
Опитал си вкуса на любовта и си
почувствал нейната смърт .
Навсякъде е мрак .
Не знаеш къде и защо се луташ без посока?..
Да, но аз знам !
Защото животът е точно това :
огън изгарящ теб, мечтите ти,
щастието ти, просто човека в теб ...
Огън, който те погубва ден след ден,
час след час ...
© Ана Петрова All rights reserved.
Хубав стих -6
