13.11.2008 г., 7:31 ч.

Ирония 

  Поезия » Пейзажна
774 0 2

Студени ръце - пречупени криле,

птицата бяла спира да лети,

гарванът черен грозно цвърчи,

а брезата гола все така самотно седи!

Счупена на две е душата на твореца,

скършена - тази на младенеца!

В момичето вали,

а в момчето гърми и трещи!

Сред природата вали,

от небето гърми!

Падат каменни скали,

пристигат демони зли!

Светът е жесток,

мирогледът - широк.

Каква ирония, нали?

© Анета Боянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??