Студени ръце - пречупени криле,
птицата бяла спира да лети,
гарванът черен грозно цвърчи,
а брезата гола все така самотно седи!
Счупена на две е душата на твореца,
скършена - тази на младенеца!
В момичето вали,
а в момчето гърми и трещи!
Сред природата вали,
от небето гърми!
Падат каменни скали,
пристигат демони зли!
Светът е жесток,
мирогледът - широк.
Каква ирония, нали?
© Анета Боянова Всички права запазени