Ирония

13 nov 2008, 7:31

Poesía » Del paisaje

759 0 2

Студени ръце - пречупени криле,

птицата бяла спира да лети,

гарванът черен грозно цвърчи,

а брезата гола все така самотно седи!

Счупена на две е душата на твореца,

скършена - тази на младенеца!

В момичето вали,

а в момчето гърми и трещи!

Сред природата вали,

от небето гърми!

Падат каменни скали,

пристигат демони зли!

Светът е жесток,

мирогледът - широк.

Каква ирония, нали?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.