Иска ми се пак във сенокоса
да съм малко, палаво момче,
на косачите вода да нося
и гнездо да търся на врабче.
Иска ми се, силно, по вършитба
да събирам житните стебла
и лицето класове да шибат
с режещи, осилени гребла.
А защо ли се не върна в тия
луди, помнени и днес, игри
и от буката провесил шия,
свойски да ме мамят ширини.
Даже и на чина да засричам
буквения тайнствен словоред,
село мое, пак ще те обичам
и в сърцето нося най-отпред.
© Иван Христов Всички права запазени