28.12.2010 г., 7:27

Иска ми се

756 0 10

Иска ми се пак във сенокоса

да съм малко, палаво момче,

на косачите вода да нося

и гнездо да търся на врабче.

 

Иска ми се, силно, по вършитба

да събирам житните стебла

и лицето класове да шибат

с режещи, осилени гребла.

 

А защо ли се не върна в тия

луди, помнени и днес, игри

и от буката провесил шия,

свойски да ме мамят ширини.

 

Даже и на чина да засричам

буквения тайнствен словоред,

село мое, пак ще те обичам

и в сърцето нося най-отпред.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благородно ти завиждам за безгрижното детство!Има и такива които сме израснали на паветата.Много мило!Искренно и истинко!Продължавай да ни радваш с искренните си стихове!!!
  • Много ми хареса. Благословия е да пожеш да се върнеш,наистина, като теб...чрез поезията.Wali/Виолета Томова/
  • Много хубав стих,Иван!!!Поздрав за него!!!
  • !!!*
  • мило желание

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...