Dec 28, 2010, 7:27 AM

Иска ми се

  Poetry » Other
760 0 10

Иска ми се пак във сенокоса

да съм малко, палаво момче,

на косачите вода да нося

и гнездо да търся на врабче.

 

Иска ми се, силно, по вършитба

да събирам житните стебла

и лицето класове да шибат

с режещи, осилени гребла.

 

А защо ли се не върна в тия

луди, помнени и днес, игри

и от буката провесил шия,

свойски да ме мамят ширини.

 

Даже и на чина да засричам

буквения тайнствен словоред,

село мое, пак ще те обичам

и в сърцето нося най-отпред.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благородно ти завиждам за безгрижното детство!Има и такива които сме израснали на паветата.Много мило!Искренно и истинко!Продължавай да ни радваш с искренните си стихове!!!
  • Много ми хареса. Благословия е да пожеш да се върнеш,наистина, като теб...чрез поезията.Wali/Виолета Томова/
  • Много хубав стих,Иван!!!Поздрав за него!!!
  • !!!*
  • мило желание

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...