1.11.2006 г., 0:05

Исках...

1.3K 2 17

Исках със тебе да плача от щастие...

Но все не можех... Но все не можех...

Вярвах, че ти си свещено причастие...

И все се молех... И все се молех...

Сбирах си восък от свещи угаснали...

И ги наричах... И ги наричах...

Раните твои сънувах зараснали...

Здравец закичвах... Здравец закичвах...

Търсех искрица в угаснали въглени...

От студ замръзвах... От студ замръзвах...

Стигаха ми и светулки подхвърлени...

И се залъгвах... И се залъгвах...

Смеех се дълго, но вътре в душата си

сълзи преглъщах... Сълзи преглъщах...

В дневника, дето събирах тъгата си,

листи обръщах... Листи обръщах...

Исках със тебе да плача от щастие...

Валс да танцувам... Валс да танцувам...

Но се оказаха много контрастите...

Днес се сбогувам... Днес се сбогувам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...