Nov 1, 2006, 12:05 AM

Исках...

  Poetry
1.3K 2 17

Исках със тебе да плача от щастие...

Но все не можех... Но все не можех...

Вярвах, че ти си свещено причастие...

И все се молех... И все се молех...

Сбирах си восък от свещи угаснали...

И ги наричах... И ги наричах...

Раните твои сънувах зараснали...

Здравец закичвах... Здравец закичвах...

Търсех искрица в угаснали въглени...

От студ замръзвах... От студ замръзвах...

Стигаха ми и светулки подхвърлени...

И се залъгвах... И се залъгвах...

Смеех се дълго, но вътре в душата си

сълзи преглъщах... Сълзи преглъщах...

В дневника, дето събирах тъгата си,

листи обръщах... Листи обръщах...

Исках със тебе да плача от щастие...

Валс да танцувам... Валс да танцувам...

Но се оказаха много контрастите...

Днес се сбогувам... Днес се сбогувам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...