1 нояб. 2006 г., 00:05

Исках...

1.3K 2 17

Исках със тебе да плача от щастие...

Но все не можех... Но все не можех...

Вярвах, че ти си свещено причастие...

И все се молех... И все се молех...

Сбирах си восък от свещи угаснали...

И ги наричах... И ги наричах...

Раните твои сънувах зараснали...

Здравец закичвах... Здравец закичвах...

Търсех искрица в угаснали въглени...

От студ замръзвах... От студ замръзвах...

Стигаха ми и светулки подхвърлени...

И се залъгвах... И се залъгвах...

Смеех се дълго, но вътре в душата си

сълзи преглъщах... Сълзи преглъщах...

В дневника, дето събирах тъгата си,

листи обръщах... Листи обръщах...

Исках със тебе да плача от щастие...

Валс да танцувам... Валс да танцувам...

Но се оказаха много контрастите...

Днес се сбогувам... Днес се сбогувам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...