1 нояб. 2006 г., 00:05

Исках...

1.3K 2 17

Исках със тебе да плача от щастие...

Но все не можех... Но все не можех...

Вярвах, че ти си свещено причастие...

И все се молех... И все се молех...

Сбирах си восък от свещи угаснали...

И ги наричах... И ги наричах...

Раните твои сънувах зараснали...

Здравец закичвах... Здравец закичвах...

Търсех искрица в угаснали въглени...

От студ замръзвах... От студ замръзвах...

Стигаха ми и светулки подхвърлени...

И се залъгвах... И се залъгвах...

Смеех се дълго, но вътре в душата си

сълзи преглъщах... Сълзи преглъщах...

В дневника, дето събирах тъгата си,

листи обръщах... Листи обръщах...

Исках със тебе да плача от щастие...

Валс да танцувам... Валс да танцувам...

Но се оказаха много контрастите...

Днес се сбогувам... Днес се сбогувам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...