Исках...
Исках да съм само аз. Сама.
В твоя свят, изгарящ от желания.
Не е възможно. Зная, че греша,
а съвестта ми плаче от терзания.
Парцалена е куклата пред теб.
Безкръвно е сърцето и човешко.
Родих се в тъмно. Нямах път назад.
Израснах във съмнения и грешки.
Квадратен е светът около мен,
а ръбовете често ми убиват.
Не е огнище слънчевият ден
и няма я горещата магия.
Не топлят вече спомените стари.
Отпусна зимата студените ръце,
където във прегръдка приютила
бе топло лято и едно сърце.
А исках да съм само аз. Сама.
В твоя свят, изгарящ от желания.
Не бе възможно. Може би греша?
Но силата остана в любовта ми!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
