Исках да говоря с теб
Преливащото синьо е усмивка от небето,
изгряващото слънце е раздяла със нощта.
Осъзнавам, аз преоткривам се, където
нежно любовта се слива с вечността.
Думите, написани, затварят ми устата.
Работа, движение и обичайните неща.
Упорито си разчиствам пътя към душата,
ежедневието подправя мойта самота.
Обичам красотата от звучаща тишина,
така вселенска благодарност ме облива...
Нашата постеля е застлана със цветя,
а сам молитва шепна си "Бъди щастлива!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Всички права запазени
