18.11.2007 г., 20:05

Исках да съм...

1.3K 0 6
 

Исках да съм вятър - буен вятър!
Да се нося, да притихвам, да вилнея...
Исках да съм буря - страшна буря!
Да руша, вълнувам и пилея...
Исках да съм сянка - тиха сянка...
Да тая, умирам, утешавам...
Исках да съм плисък - мощен плисък!
Да разхвърлям, пръскам, укорявам!
Исках да съм, исках... Но уви...
Създаде ме небето светлина!
Стаила в себе си вълната, плисъкът и любовта...
Лиши ме от ръце, с които да докосвам...
Лиши ме от копнееж и сетива...
Дари ми тя море, което омагьосвам...
И синева... И синева!!!!
Очите ми замести със луната -
душата ми - със слънцето и простотата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления!Трябва да си много щастлива,че все пак си надарена със сетива...
  • Хехехе, мерси на всички, добре заварили!
    Аз нямам особени претенции да съм добра в поезията,
    пиша каквото ми идва отвътре...
    Поздрави!
  • Чудесно начало,Деси!Добре дошла и от мен!
  • БРАВО,ДЕСИ!!!
  • Добре дошла,мила!Очарова ме твоя стих!
    Поздравления!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...