Исках да съм вятър - буен вятър!
Да се нося, да притихвам, да вилнея...
Исках да съм буря - страшна буря!
Да руша, вълнувам и пилея...
Исках да съм сянка - тиха сянка...
Да тая, умирам, утешавам...
Исках да съм плисък - мощен плисък!
Да разхвърлям, пръскам, укорявам!
Исках да съм, исках... Но уви...
Създаде ме небето светлина!
Стаила в себе си вълната, плисъкът и любовта...
Лиши ме от ръце, с които да докосвам...
Лиши ме от копнееж и сетива...
Дари ми тя море, което омагьосвам...
И синева... И синева!!!!
Очите ми замести със луната -
душата ми - със слънцето и простотата...
© Деси Всички права запазени