Исках да съм...
Исках да съм вятър - буен вятър!
Да се нося, да притихвам, да вилнея...
Исках да съм буря - страшна буря!
Да руша, вълнувам и пилея...
Исках да съм сянка - тиха сянка...
Да тая, умирам, утешавам...
Исках да съм плисък - мощен плисък!
Да разхвърлям, пръскам, укорявам!
Исках да съм, исках... Но уви...
Създаде ме небето светлина!
Стаила в себе си вълната, плисъкът и любовта...
Лиши ме от ръце, с които да докосвам...
Лиши ме от копнееж и сетива...
Дари ми тя море, което омагьосвам...
И синева... И синева!!!!
Очите ми замести със луната -
душата ми - със слънцето и простотата...
© Деси All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздравления!Трябва да си много щастлива,че все пак си надарена със сетива...
-
Хехехе, мерси на всички, добре заварили!
Аз нямам особени претенции да съм добра в поезията,
пиша каквото ми идва отвътре...
Поздрави! -
Чудесно начало,Деси!Добре дошла и от мен!
-
БРАВО,ДЕСИ!!!
-
Добре дошла,мила!Очарова ме твоя стих!
Поздравления! -
О,мила Деси,гениално е стихчето!6+!Поздрави от мен!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
