Исках, мила моя
Исках, мила моя,
исках да живееш!
Стари градски песни
вечер да ми пееш!
Седнал на креслото -
виждам тази гледка -
как седиш в леглото
и в ръцете с плетка!
Исках, мила моя,
исках да живееш!
Даваше ми сила,
щом се ти засмееш!
Свят да победим
в радостна омая,
двама да летим...
със любов до края!
Влюбено да гледам,
твоите къдрици
и да се оглеждам
в пъстрите зеници!
В миг на буйна радост
ние да запеем!
До дълбока старост
с тебе да живеем!
* * *
Болна ми залегна,
с болест нелечима...
от тегло дотегна,
близо цяла зима!
Пиеше отвари,
билки, еликсири,
но за болки стари -
лек се не намира!
Мина много време,
болна си, слабееш!
Страх за теб обзе ме -
колко ще живееш!...
Идва ми в главата
мисъл тъй нелепа...
Тъжна е душата...
Днес е без подкрепа.
2 януари 2003
(Влюбените птици летят
по две" - том 1)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
