30.11.2018 г., 21:56

Искам...

635 1 0

                                    Да запаля Коледния огън

                                    в нечие изстинало сърце!

                                    Някой,който е и сам и болен,

                                    тук – сред думите,да е добре!

 

                                    Друг – в искриците, Звезда да види,

                                    да последва своята Мечта!

                                    Ти –сред въглените смело,свидно

                                    да изравяш ценните неща!

 

                                    Коледният дух ни съпровожда

                                    всеки ден, за да творим добро.

                                    Нощем – мислите дели нарочно,

                                    да отсеем примера си лош.

 

                                    Трябва ли следите да белеят,

                                    преспите косите да красят,

                                    за да вярваме,че Той е вечен

                                    и дарява благо – Любовта!

 

                                    Искам днес – от Коледния огън,

                                    всеки да си вземе пламък тих.

                                    Свята нощ е! Нека с Рождеството

                                    хората да станат по-добри!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...