Искам...
Искам да съм снежинка в ледената зима,
да съм бяла и студена...
Да съм част от бялата природа всяка година,
и да не усещам душата си заледена...
Искам да съм вълна в синьото море,
да се удрям безпощадно в морския бряг...
Да съм тяло, но без сърце...
Да съм усмихната, но не и да се чува моят смях...
Искам да съм стрелката на стария часовник,
сложен на прашната, бяла стена.
Да отброявам секундите, минутите, годините...
Годините, прекарани в ежедневна самота...
Искам да съм вино в кристалната чаша.
Да съм сладък, червен и опияняващ алкохол.
Да съм релса, по която всеки ден се движи влака...
Да съм на масата единия стол...
Искам да съм душа без тяло...
да съм човек, а да не усещам нищо аз.
Да не мисля за сърцето си отдавна спряло,
а спомените... просто да ги захвърля с ъгъла пак...
Искам да съм вятъра в косите ти,
и в реалността да съм пак до теб, макар за кратко.
Искам да съм прашинка в очите ти,
за да мога всеки ден да ти се любувам сладко...
Искам да съм открехната за теб врата
и всеки път да влизаш, когато пожелаеш.
Искам за теб да бъда любовта...
Но в какво въплащение съм, да гадаеш...
Искам прекалено много днес...
А аз съм просто едно обикновенно момиче!
На себе си и на теб днес желая късмет.
Аз съм просто една, която все още умее да обича...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Матеева Всички права запазени
