Искам...
Искам да съм снежинка в ледената зима,
да съм бяла и студена...
Да съм част от бялата природа всяка година,
и да не усещам душата си заледена...
Искам да съм вълна в синьото море,
да се удрям безпощадно в морския бряг...
Да съм тяло, но без сърце...
Да съм усмихната, но не и да се чува моят смях...
Искам да съм стрелката на стария часовник,
сложен на прашната, бяла стена.
Да отброявам секундите, минутите, годините...
Годините, прекарани в ежедневна самота...
Искам да съм вино в кристалната чаша.
Да съм сладък, червен и опияняващ алкохол.
Да съм релса, по която всеки ден се движи влака...
Да съм на масата единия стол...
Искам да съм душа без тяло...
да съм човек, а да не усещам нищо аз.
Да не мисля за сърцето си отдавна спряло,
а спомените... просто да ги захвърля с ъгъла пак...
Искам да съм вятъра в косите ти,
и в реалността да съм пак до теб, макар за кратко.
Искам да съм прашинка в очите ти,
за да мога всеки ден да ти се любувам сладко...
Искам да съм открехната за теб врата
и всеки път да влизаш, когато пожелаеш.
Искам за теб да бъда любовта...
Но в какво въплащение съм, да гадаеш...
Искам прекалено много днес...
А аз съм просто едно обикновенно момиче!
На себе си и на теб днес желая късмет.
Аз съм просто една, която все още умее да обича...
© Александра Матеева All rights reserved.
