Искам да избягам от счупените залези
Счупени залези
надничат през прозорците ми,
изтъркани от заблуда
и нежно се срещат с очите ми,
замъглени от питане
до полуда…
В кой сън съм пак?
В рай или в ад?
Не искам и да зная как
пречупи слънцето със думи,
преди да ме запомниш, ме погуби…
Китари, барабани
и звънчета…
полюшвани от вятъра
прегърнати мечета…
Дрън, дрън, дрън…
сърцето дави се без звън
и пак тик-так, тик-так,
пътува нощният влак,
а от пожари ме е страх,
не искам и да се удавя в мрак…
Спаси ме,
аз тичам към теб
в среднощния хлад…
Прегърни ме,
аз искам само тебе да усещам как
обичаш да рисуваш с устни…
Отведи ме,
там, където ще забравя
счупените залези на студа ми,
ранили чак до кокал любовта ми…
Целуни ме,
аз искам само да избягам…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
