Искам да избягам от счупените залези
Счупени залези
надничат през прозорците ми,
изтъркани от заблуда
и нежно се срещат с очите ми,
замъглени от питане
до полуда…
В кой сън съм пак?
В рай или в ад?
Не искам и да зная как
пречупи слънцето със думи,
преди да ме запомниш, ме погуби…
Китари, барабани
и звънчета…
полюшвани от вятъра
прегърнати мечета…
Дрън, дрън, дрън…
сърцето дави се без звън
и пак тик-так, тик-так,
пътува нощният влак,
а от пожари ме е страх,
не искам и да се удавя в мрак…
Спаси ме,
аз тичам към теб
в среднощния хлад…
Прегърни ме,
аз искам само тебе да усещам как
обичаш да рисуваш с устни…
Отведи ме,
там, където ще забравя
счупените залези на студа ми,
ранили чак до кокал любовта ми…
Целуни ме,
аз искам само да избягам…
© Ем All rights reserved.
