Искам да изтласкам с гняв мъглата
Искам да изтласкам с гняв мъглата
Начумерило се е небето -
иска слънцето да не блести!
Свило ми се е сърцето -
пак ли ще вали?!
Облаци, тъмни като индиго, са натежали,
а мъглата ядно ми крещи:
"- Тихо е... Мрачно е... Пак ще вали!"
Хора вървят по пътеки онемели,
коли ревят, сякаш вятъра са спрели,
гладни скитници надничат в сумрака,
ех, какво ли още в този свят ни чака...?
Тъжните очи на скитащи любимци -
кучета и котки - наши и бездомни...
... какво безразличие!
Скърцащи трамваи олюляват се кални,
скъсани копчета потъват нереални,
овехтели манекени от витрините - с нови дрехи,
тънат в лукс и благоприличие...!
Тъжно е в душата ми... Търся дъгата...
Искам да изтласкам с гняв мъглата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сашка Нешева Всички права запазени
