31.05.2009 г., 10:51

Искам да обичам

1.7K 0 35

Искам да обичам, 
но не зная как,
рани да забравя.
Болки да заспят.
Парещи икони 
още ме горят, 
полета на птица 
без криле е мрак.
Искам да те любя, 
и да зная как, 
да превърна в струна  
нотите по здрач...
и тогава нощем 
с музика от мен 
ти да ме сънуваш,
аз съм ти в плен.
И да се докоснем
с обич много нежна.
Да ми станеш устрем.
Облак да възседна.
Като дъжд да плисна.
Чиста от любов.
С ласки да разлистиш
в мене нов живот.
В който да те има.
Да ме имаш - ти.
Обичта незрима
е шепот от мечти.
Искам да обичам.
Искаш го и ти.
Хайде, научи ме!
Просто ме вземи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесен стих Джейни!
    Хиляди поздрави!
  • Нещо за да се достигне, трябва първо да се поиска!
    Трябва ли да се притеснявам, ако стиха се е харесал на читателите ми?
    Поздрав от мен и благодаря!
  • привет! не те ли притеснява , когато всички са толкоз възторжени?
    А мен ме подразни,че лир.героиня все 'иска'... иначе думите ти се лееят
  • С любовен звън отекват думите!
    Прекрасно е!
  • Страхотен стих, Джейни!
    Още вчера го четох няколко пъти, но не успях да се "разпиша"
    Музика е! Чудесна при това!
    Поздрави!*

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...