Искам... да те намразя
Искам... да те намразя
Защо е нужно да си толкоз мил,
не може ли да си като другите мъже,
да бъдеш арогантен, да си пил,
да бъдеш груб веднъж поне...
Защо са нужни толкоз комплименти,
не ползваш ли като другите мръсни думи,
защо ми подаряваш толкова красиви моменти,
защо не пропуснеш никога да ме целунеш...
Защо е нужно толкова търпение,
когато заслужавам да ми се разкрещиш...
какво е това твоето спокойно поведение,
с което всяка моя грешка може да простиш...
Защо е нужно да си толкова нежен,
един-единствен път бъди груб и лош,
необходимо ли е да си толкоз верен,
не искаш ли веднъж любов за нощ?!
Защо, по дяволите, ти си най-добрия,
защо един-единствен път не ме нагруби,
защо когато от живота си трябва да те изтрия,
ти безкрайно мило с мене се държиш?!
Защо с такава любов произнасяш моето име,
не разбираш ли, така не ми помагаш,
унижавай ме, обиждай ме и удари ме,
помогни ми, моля те, да те намразя!
26.08.2011
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Михайлова Всички права запазени
