Не искам принц на бял кон,
нито жаби да целувам.
Не искам къща от картон,
нито от полунощ да се страхувам.
Не искам каляска и разкош,
нито пантофката си да губя.
Не искам аз ден и нощ
на някого да робувам.
Не искам ни злато, ни богатсто,
нито за милостиня да прося.
Не искам кутийка кибрит,
нито по улиците да скитам боса.
Не искам замъци и принцове не искам,
нито палати и слуги.
Не искам всяка моя стъпка да обмислям -
искам само да ме обичаш ти.
Искам само малка, спретната къщурка -
и двете лепи отпред няма да откажа.
Искам да те слушам как хъркаш
и нашата приказка на внуците ни да разкажа.
© Грета Ганчева Всички права запазени